• „Защитените жилища за хора с увреждания“ – отвън „уют“, отвътре „студ“

    by  • 08.11.2015 • Твоята позиция • 0 Коментара

    „Защитените жилища за хора с увреждания“  – отвън „уют„, отвътре „студ

    Приказката за тъжното момиче, мандалите и двуглавата змия ме накара да се върна назад във времето, когато вместо да тръгна да уча висше образование, вместо да се забавлявам и да очаквам за младостта си хубави неща. Вместо да се влюбвам и да вярвам в бъдещето аз изведнъж се озовах на непознато място, с хазяйка и работодатели, които тепърва трябваше да опознавам, с неустановени навици и притесняваща се от всичко заобикалящо я – неизвестно и плашещо.

    В крайна сметка след известно време трябваше да се върна в Дома (визирам някога съществуващия дом в Луковит, обл. Ловешка), защото просто така го наложиха обстоятелствата, отникъде подкрепа, нито разбиране. Днес се смята, че т.нар. Защитени жилища за хора с увреждания са нещо добро и смислено, нещо, което ти носи топлина, уют, покрив над главата… НО… какво се случва зад тези стени, това, което и в големите институции, но в по-малък и затворен вариант и с по-голяма степен на контрол над т.нар. потребители на услугата. Обществото е информирано за тях, че се случват положителни неща: че ги научават на различни навици – да си готвят, да си пазарят, да умеят да си водят личните сметки. Е, аз на това се научих сама, с цената на много усилия и осъзнаване за собствено достойнство, постепенно осъзнах, че ако искам да ям палачинки или да си набавям сирене, това няма кой да го направи, освен аз. Че ако искам да работя нещо смислено, а не да ходя на разни събирания и да си правим психотерапевтични сбирки аз трябва да си търся работа или различни възможности. За млад човек, израснал в институция, това са стъпки, които му се струват огромни, тежки и плашещи, поради простата причина, че е нямало кой да му покаже в детството нормалността на ежедневието в едно семейство – това да те обича някой, да ти се кара за несвършени неща, да пазариш, да знаеш стойността на парите, да ти обяснява за добрите и лошите неща, да те напътства и прочее и прочее.

    Няма как да развиеш като личност, ако те потискат и не ти дадат шанс да разгърнеш възможностите си, няма как да се случи ако в тези защитени жилища работят хора, които нямат и най-малкото разбиране за подкрепа и за човека и неговите възможности…

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *