• Констатация или конспирация?

    by  • 05.04.2014 • Нина Жишева • 0 Коментара

    На 17-ти февруари 2014 година 32 човека са изгубили два часа и половина в празни приказки, за което, разбира се, са получили пари… от държавния бюджет – чиновниците заплати, НПО-тата – субсидия. За тези два часа и половина десетки хиляди българи с увреждания са прекарали затворени в социални домове, останали са в леглата си, защото не е имало кой да им помогне да станат и да се облекат, посетили са единственото достъпно за тях място – дневния център, където най-вероятно не са правили нищо особено, гледали са света през прозореца на стаята си, защото не са могли да преодолеят няколкото стъпала пред дома си. Освен това други десетки хиляди българи не са отишли на работа и не са получили нито стотинка, тъй като за техния човек с увреждане – син или дъщеря, съпруг или съпруга, майка или баща – няма кой да се грижи. Правя тази съпоставка, защото на 17-ти февруари 2014 г. първите трийсет и двама за пореден път са се събрали, за да симулират загриженост за съдбините на вторите десетки хиляди и да измъдрят…едно нищо. Дори и не цяло нищо, а половината на нищото, както казва една моя приятелка.

    Та, да започна отначало и малко по-пунктуално. На 17.02.2014 от 14 часа, на втория етаж, зала 2 на МТСП се е провело заседание на НСИХУ, на което са присъствали именно тези 32-ма човека, представляващи организациите и институциите, членки на Националния съвет. Дневният ред на заседанието се състои от 11 точки, чието подробно съдържание може да прочетете тук.

    По първа точка умниците от НСИХУ, начело с г-н Хасан Адемов са се замислили какво да правят след като още през 2012 г., ще повторя ОЩЕ ПРЕЗ 2012 година България е била осъдена от г-н Станев – човек с увреждане – за нарушени човешки. Е, какво пък, на фона на Вечността какво значение имат някакви си две години?! Явно приемайки нещата по този философски начин госпожите и господата от НСИХУ все пак са седнали в един красив февруарски ден и приемат Концепция по въпроса! До тук горе-долу добре! Но от тук нататък нещата потъват в мъгла и ароматни пари – Концепцията никаква я няма или поне не е публично достъпна. Човек изобщо не може да разбере за какво става дума в нея, освен да прочете захаросани европейски фрази от рода на „гарантира участието на лица с ментални увреждания в оценката, приемането, предоставянето на социални услуги и контрола на качеството им, както и зачитането на правото им на избор на вида услуга, която да ползва. Все същите фрази, които от години повтарят същите тези хора без да разбират смисъла им; ако имаше и малко просветление, нямаше да наричат „защитените жилища“, „дневните центрове“ и други подобни услуги в общността. Та, ако преведем тяхната терминология, последното изречение би звучало като нещо подобно – „…както и зачитането на правото им на избор дали да идат в седмичен дневен център или да идат в дневен център за седем дни в седмицата“. Уважаеми дами и господа, искаме да видим и концепцията, която сте одобрили с пълно единодушие, без въздържали се дори!

    Да продължим нататък. Втората точка от дневния ред, свързана с чл. 19 от Конвенцията е претупана по същия начин – имат си хората Концепция, мъцват няколко думи за социалното подпомагане и социалните услуги и толкова. Искаме да знаем каква ви е концепцията, бе хора! Изобщо не ни интересува с колко гласа „ЗА“ сте я приели! Искаме да знаем КАКВО сте приели!

    И стигаме до една от любимите ми точки – точка 3 от дневния ред, а именно „Обсъждане и приемане на Проект на Постановление за изменение на Правилника за устройството и дейността на НСИХУ и критериите за представителност на организациите на хора с увреждания и организациите за хора с увреждания.“ По тази точка много ми се искаше да обявя награда – едноседмична почивка за група от „инвалиди“ в „СПА“-център Слатина – за който познае какво се е решило по въпроса. Взетите решения наистина са изненадващи, тъй като, цитирам: „…основната цел на изменението… е актуализиране на състава му от страна на Министерския съвет. Включват се представители на Министерство на инвестиционното проектиране (???), Министерство на младежта и спорта и на Министерство на културата и се актуализират наименованията на Министерство  на регионалното развитие, Министерство на икономиката и енергетиката, Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Промяната е продиктувана от новата структура на Министерски съвет…“ Иначе всичко в дейността на НСИХУ като консултативен орган към Министерски съвет по политиките в сферата на уврежданията е безукорно и нито дума за изменения в дейността и критериите за представителност. А именно това е камъкът в цялата работа, който обръща колата.

    И стигаме до точката, която направо ме измъчи, докато я четях. Става въпрос за приемане на лесна за четене версия на Конвенцията на ООН. Министър Адемов мъчително обяснява колко трудно е да се направи лесна за четене версия на Конвенцията. Изброява човекът формите на достъпност: „зрително представяне на текст, Брайлова азбука, тактилна комуникация, уголемени шрифтове…“ и т.н., и т.н…. Мъка ви казвам, мъка! И съвсем логично, накрая се заключава, че по тая труднотия ще трябва да се поработи още няколко години, без да се уточнява още колко.

    По-нататък, ще си позволя да прескоча няколко точки от дневния ред, в които доста бързо и стегнато се приемат нещата с винетките, проблемите на хората с увреждания по време на бедствия и рискови ситуации, за да стигнем до точка седем от дневния ред. Не че там взимат кой знае колко смислени решения. Просто от точка 7 аз и няколко приятели с увреждания разбрахме, че вече се е приело, цитирам: „Зачитане на особеностите на физиологичните нужди на хората с увреждания при самостоятелно упражняване на техните права“, при което един приятел остана твърде щастлив, че вече щял да може да пишка, докато си упражнява правата и това да му се зачита…за какво? Е, това вече е друга опера, няма да задълбаваме. Само ще се порадваме на факта, че арестите вече ще трябва да бъдат адаптирани за хора с увреждания и ще бъдат установени нови правила при конвоирането им.

    Така, унесена от щастието, че зачетено ще мога да си върша физиологичните нужди, докато упражнявам правото си да ходя по нужда, стигам до точката, която направо спря дъха ми. Господата от НСИХУ вече са ни намерили цаката и са открили начин да ни затрият като правозащитни организации от лицето на застъпническата сфера!!! Не вярвате?! Веднага цитирам точка осма от дневния ред: „Проектът на Концепцията (приета по-късно единодушно, бел.моя) предвижда осигуряване на институционална грижа на МВР в усилията за промяна на нагласите и подходите спрямо лицата с увреждания в посока към зачитане на техните права и законни интереси, както и предвижда конкретни мерки, свързани с осигуряване на специализирано обучение за служителите на МВР за работа с хора с увреждания с оглед недопускане на дискриминация в отношението към тях.“ Изядоха ни хляба тия хора и това си е!!! Но цялата концепция отново я няма. Остана ни надеждичката, че поне там бихме могли да намерим някоя пролукичка, за да се задържим на пазара на труда в сферата на застъпничеството.

    По точки 9 и 10 НСИХУ-членовете отново са приели съответните Концепции, но явно за тях понятието „концепция“ звучи почти като „конспирация“ и затова няма и помен от въпросните концепции. Само ни информират, че са ги приели единодушно. Зоркото ми око обаче долови едно твърде тревожно предложение от страна на г-н Георгиев, председател на сдружение „Национален алианс за социална отговорност“, който предлага и в образователната система да започнат да се реализират интегрирани социални услуги, каквито примери имало вече в София и Варна. Косата ми настръхна, като си представих за какво може да иде реч – частична достъпност, липса на лична помощ при децата, липса на ресурсни учители и разбрах защо нито една концепция не ни беше предложена. Та в тия концепции почти на 99% е сигурно, че са написани абракадабри с  гръмки европейски имена.

    И, като за финал, последната, 11-тата точка направо избива рибата. Хвалби и славословия за социалните предприятия, тези предприятия, които по никакъв начин не решават проблемите на хората с увреждания, а само затвърждават тяхната икономическа и социална зависимост, произвеждат бедни българи с увреждания, които не излизат от дома си… просто нямам повече думи! Свършвам дотук и поради изчерпване на дневния ред,

    ЗАКРИВАМ!

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *