• Приказка за Онанако Дамеджи[1], АХУнага и АСеПура

    by  • 04.02.2014 • Китайски приказки за лека нощ • 0 Коментара

    В една далечна, далечна източна страна, която се намирала току в краката на изгряващото слънце, живеели един цар и една царица. Всичко си имали те, но не били щастливи. Едно едничко нещо си нямали и това направо ги съсипвало. Нямали си детенце. А и двамата толкова много искали да си имат рожба. Всяка сутрин и всяка вечер и двамата отправяли молитви към всички богове да им дарят челяд, но молитвите им така и оставали нечути.

    Години си минавали, царят и царицата продължавали да тъгуват и все не губели надежда. Така, докато един ден при царицата се появил един прегърбен и съсухрен старец, който се подпирал на крива чепата тояжка. Старикът изглеждал толкова мръсен и одърпан, че стражите се спуснали да го хванат и да го изхвърлят навън, но старият мъж се обърнал бързо към царицата:

    „Ти, сияйна, си мечтаеш за рожба, нали?“ – гласът му бил хрипкав и стържещ и господарката усетила как тръпки минават по гърба й, но думите му я заинтригували и тя махнала с ръка на стражите да го оставят. Старецът продължил – „Иди на езерото Юме[2] и се изкъпи в него. То ще те дари с дъщеря!“

    Сърцето на царицата примряло от радост и тя чак затанцувала из тронната зала Танца на щастливата майка. Още същия ден царицата се изкъпала в езерото Юме и, както в приказките става, след няколко месеца родила прекрасно момиченце. Лицето му било светло като луната, а очите му приличали на две сияйни звездички. Детето сякаш не умеело да плаче, само се смеело, а от смеха му разцъфвали лотосите.  Царят и царицата били много щастливи, ноJapanese_Princess

    Даамммм, във всяка красива приказка има по едно НО, което винаги прецаква нещата. И в нашата приказка става така. Тъкмо, когато царят и царицата се гласели да дадат на малкото си момиченце красивото име Тсукино Уарáи, което означавало Лунен смях, в тронната зала отново, като от нищото, се появил същият страшен старец,  застанал между царицата и люлката на бебето и заговорил.

    „Сияйна, ти пожела да имаш дете и аз ти го дадох!“ – този път гласът на странния старец бил силен и гръмовен. Чак разплакал заспалото в люлката бебе. – „Да, получи си прекрасния подарък, но сега е време да си платиш за това, което ти дадох. Първо, ще кръстите детето си Онаноко Дамеджи и, когато стане на 15 години, ще стане моя съпруга (при тези думи царицата изпищяла пронизително и се разридала с най-горчивите сълзи; започнала да шепне не, не, не). Второ, ако не се съгласите да ми я дадете за съпруга, ще съсипя царството ви. Но, дотогава момичето ви няма да може да направи и крачка, краката му ще останат мъртви! Казах!“ – при тези думи гласът на стария грозник станал толкова силен, че целият царски дворец потреперал.

    Старецът заметнал черната си мантия и се запътил към портата. Този път дрехата му изобщо не била дрипава и мръсна, а по целия й кант се извивала красива златна шевица от причудливи форми. Закопчалката на мантията блестяла от диаманти и скъпоценности. Походката му не била като на старец – при всяка негова стъпка златният полилей на тавана подрънквал стреснато.

    „Чакай! – едва чуто проплакала майката и спряла злия човек току пред вратата. – Чакай, моля те, кажи кой си ти и не може ли да ти дадем нещо друго? Остави детето ми, моля те. Вземи… вземи всичките ми богатства, вземи… вземи ми младостта и красотата. Моля те… кой си ти?“

    n4287„Запомни името ми, сияйна! Аз съм Великият Сейхатсу[3]! Казах!“ – прогърмял старецът и си тръгнал, без да отрони и дума повече. А царят и царицата останали безмълвни и не спирали да плачат. Плакали девет дена и девет нощи и най-вероятно щели още  да плачат, ако в една прекрасна, тиха пролетна вечер на рамото на царицата не кацнала мъничка пъстра птичка и не им пропяла с човешки глас:

    „Сияйна, не плачи! Аз съм Кибó[4], най-малката дъщеря на Сейхатсу. Моят баща направи тежка магия на твоето момиченце и аз не мога да я разваля, но мога малко поне да я облекча. Когато Онаноко порасте и стане на 15 години, сложи я в една проста дървена каручка и я прати при Сивия дракон АХУнага. Той ще й даде всичко, от което има нужда и вашето момиче ще може дори да танцува.“ – изчуруликала Кибó и отлетяла. Царят и царицата малко се поуспокоили и започнали да се радват на всеки изминал ден със своята прекрасна дъщеря. Така неусетно минали десет години. Носели момиченцето си на ръце, когато излизали в градината, а когато им се налагало да излизат сред народа, го слагали в една прекрасна каручка, изработена от рубини и тюркоази, теглена от две прекрасни бели понита.

    И така, Онанако Дамеджи навършила петнайсет години и след като свършило прекрасното парти, царят и царицата постлали мекичко в една проста дървена каручка, натоварили меки възглавници, храна и плодове, впрегнали едно кафяво пони и му прошепнали в ухото къде трябвало да отведе дърщеря ми. Поръчали му и да я пази, а понито разтърсило глава и тропнало с крак.

    Не знам много ли минали откакто тръгнали, малко ли, но нещеш ли пред тях се изправил огромният бял дворец на Сивия дракон АХУнага. Потропали на вратата, поканили ги да влязат в тронната зала на АХУнага. Самият той седял в един разкошен скъпоценен трон и въртял пред себе си красива златна сфера, обсипана с диаманти, рубини, сапфири, елмази и всякакви други скъпоценни камъни. На сферата имало голям блестящ надпис Регистър. Онанако Дамеджи помолила понито си да я откара по-близо до Сивия дракон, поклонила се вежливо и с уважение на АХУнага и му казала за какво е дошла.

    „О, да! Красиво дете, ти наистина имаш нужда от моята помощ и аз ще ти дам това, за което си дошла.“ – АХУнага бил много весел и Онанако Дамеджи си помислила колко е мил и добър.

    japanese-dragon

    Драконът плеснал с ръце и прислугата му веднага внесла в тронната зала една прекрасна малка златна каретка, досущ по мярка на Онанако Дамеджи. Каретката блестяла от скъпоценни камъни и кристали, а когато вървяла около нея се разнасял весел мелодичен звън.  Скокнало момичето в каретката и наистина започнало да танцува в такт с мелодията от звънчетата. Благодарила на Сивия дракон АХУнага и се запътила за дома си щастлива и доволна.

    Приказката ни щеше да свърши тук и щастливо, както всички останали приказки, но… Отново онова приказно НО, което непрекъснато ни съсипва нещата. Та, щастливата Онанако Дамеджи пътувала към къщи и пеела по пътя, а понито припкало весело край нея, защото не му се налагало повече да тегли каручката й. Двамата наистина много се забавлявали и открили, че могат да бъдат прекрасни приятели, когато забелязали, че на пътя им се извисил огромен черен дворец и те нямало как да го заобиколят, независимо, че никак не искали да влизат. Усетили, че там не им готвят нищо приятно. Вътре било тъмно и доста студено. Ако не била бляскавата каретка на  Онанако Дамеджи, те дори и пътя си нямало да могат да намерят. Не извървели кой знае колко, когато от тъмното прокънтял ядосан писклив глас:

    DragonsCastle

    „Коя си ти? Как си позволяваш да светиш така? Веднага слизай от това грозно искрящо нещо! На теб такива неща нито ти отиват, нито ти трябват!“

    Онанако Дамеджи изобщо и не мислела да слиза от красивата си карета, но невидима сила я грабнала и я преместила в нещо много грозно, което ужасно скърцало при всяко движение и заплашвало да се разпадне. Тръгнало си момичето разплакано, понито също заронило сълзи край нея и двамата бавно се промушили през портата на черния замък. Там ги видяло едно малко чипоносо момченце, с червени бузи, изцапани с шоколад и ги попитало защо са така натъжени. Те му разказали какво се е случило, а момченцето поклатило глава и казало:

    „Не е трябвало да вярвате и на Сивия дракон АХУнага. Той е брат на господаря на този замък, Черния дракон АСеПура. Те правят това с всеки, който има нужда от помощта им и то много ги забавлява. Открай време е така. Ще трябва да дойде някой могъщ юнак да им отсече главите и да се оправят нещата, но явно такъв още не се е родил. Може и аз да стана юнак, когато порасна… нали и без това ям толкова много шоколад…кой знае…“ Онанако Дамеджи и малкото й конче не дочакали малчуганът да си довърши мечтите. Навели глава, те продължили тъжно към своето царство.



    [1] Онанако Дамеджи – Гугълски превод на японски на израза момиче с увреждане (бел.а.)

    [2] Юме – Гугълски превод на японски на думата мечта (бел.а.)

    [3] Сейхатсу – Гугълски превод на японски на думата живот (бел.а.)

    [4] Кибо – Гугълски превод на японски на думата надежда (бел. а.)

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *