• Истинският аз

    by  • 02.01.2014 • Шабан Бисеров • 0 Коментара

    Аз съм Шабан Сашев Бисеров. Роден съм на 20 януари 1993 година в град София. На тригодишна възраст поради ред причини, родителите ми били принудени да ме оставят в ръцете на държавата и далеч от моя брат близнак, който за щастие външно е здрав, но вътрешно е много по-зле и от самият мен.

    Първият дом, в който бях настанен, бе близо до нашата съседка Македония, в село Петрово, област Сандански. В онзи момент съм бил едва на три години. Пет години след това ме преместиха в северната част на България, в град Луковит, също в дом за деца, лишени от родителска грижа.

    В този дом съм и до ден днешен. Тук успях да науча страшно много неща, да си намеря приятели, които за съжаление днес не са до мен, тъй те бяха пръснати из другите градове в страната.

    Когато приятелите ми се пръснаха по страната, аз започнах да творя през свободното си време, защото това нещо ми доставя страшно много удоволствие. Когато споделям своите тревоги, изливам насъбралия се в душата ми гняв, както и това, което в действителност ме вълнува по значителни за мен проблеми.

    Не знам какво си мислят хората, когато прочитат всеки мой ред, но смятам, че светът наистина няма нужда някои хора да дискриминират други заради това, че са по-различни от тях. Смятам, че  в света, макар и за едни да е твърде малък, все пак в него има достатъчно място и за различните хора. Хора с увреждания, хора с различна сексуална ориентация. Тези, които най-често биват отблъсквани от обществото –  „ромите”, те също трябва да са приемани от останалите. Не смятам, че точно те са виновни за това положение, в което се намира страната ни, нито смятам, че те са по-малко хора от останалите. Много бих се радвал, ако наистина всички се приемаме такива, каквито сме и спрем с този расизъм и тази дискриминация помежду си. Има място за всеки и няма нужда да се съсипваме.

    Аз може да съм инвалид, може да съм израснал по домове, в ръцете на съвсем непознати за мен хора, но точно това в днешно време ме прави силен, за да продължа напред и въобще да не ме интересува какво биха си мислили тези, които може би тепърва ще ме видят, след като се преместя след време в моя роден град.  Признавам си, че досега не ми е било лесно да се показвам какъв съм всъщност, но хиляда пъти предпочитам да бъда това, което съм, а не да се преструвам на някой непознат дори и за самия  мен човек.

    Отделям част от свободното си време, за да обърна внимание и на малките деца, които за съжаление не получават тази обич, която един родител би дал на своето дете, но аз, както и хората, които се грижат за всички нас, правя всичко възможно да им обръщам колкото се може повече внимание. Освен това като всеки нормален човек разпускам малко в мрежата и се свързвам с хора или познати в социалните мрежи или скайпа.

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *