• Здравейте, господин Премиер! – IV

    by  • 04.10.2012 • Писма до Никъде • 2 коментара

    Здравейте, господин Премиер!

    Боя се, че вече сте ме забравили, тъй като неотдавна, на 24-ти септември, аз и още над сто мои приятели положихме огромни усилия да се преборим с враждебната среда наоколо, с недостъпния транспорт, с липсата на лична помощ, т.е.  асистенти, за независим живот. Събрахме се от цяла България и Ви дойдохме на крака, точно пред входа на работното Ви място, донесохме Ви и подарък дори – пет пълни урни, в които събрахме подкрепата на сънародниците си. Но Вие така и не се показахте. Да, предполагам, че задачите на един държавен мъж винаги са много важни, тежки задачи, отговорни, а ленти за рязане колкото искаш. То детски ясли, то параклиси, то павилиони за вестници… все важни държавни обекти. Може ли без да им бъде клъцната лентичката?! Напълно съм наясно, че би било израз на непростимо дебелоочие някакви си хора с увреждания да си галят самочувствието с надеждите да бъдат приети от един толкова зает премиер. Добре поне, че по телевизора през час Ви показват, зер пък ние да не Ви забравим.

    Но да си дойда на думата, господин Премиер. След като Вие не сколасахте да уважите поканата на стотина българи, които искаха да Ви кажат нещо, което за тях означава живота им, нека аз сега да ви го кажа, защото гледам, че безумните решения на кабинета Ви продължават. Има министерско решение за увеличаване на бюджетите на социалните домове с 10% за следващата година! Ама спрете се, бе хора! По ваши изчисления тези 10% представляват една страховита сума от 16 милиона и половина! Ами това са си много пари откъдето и да го погледнеш! Още повече, че ще се хвърлят на вятъра, за нещо, което е абсолютно погрешно, непотребно, за нещо, което трябва да бъде премахнато в България. Ето затова трябваше да ни чуете не само на 24-ти септември, господин Премиер! От години вече ние говорим, че социалните домове, независимо колко са големи или малки, независимо дали Вие ги наричате „китни и уютни защитени жилища“ или „най-големият дом за възрастни хора с физически увреждания на Балканите“, те просто си остават едни дупки, в които потъват както народни пари, така и стотици, ако не и хиляди човешки животи! Вземете ги стегнете малко тия Ваши министри, да си седнат на задниците, да си размърдат мозъците и да започнат да мислят смислено. Сам си спомняте колко жално и горко плака министър Атанасова, когато забеляза със зоркото си око 16-годишното момиче от дома в Плевен, което тежеше само 7 килограма. Да ви разкажа ли за млади хора, които на по 22-24 години още не са завършили средното си образование, но не защото имат проблеми с научаването или интелектуалното си развитие. Просто защото от деца се скитат по малки и големи домове из цялата страна. Или да ви пошушна приказката за изгубените души, които се скитат без надежди и мечти из коридорите на дома в Стара Загора? Искате ли да чуете и историята на няколко млади хора, които нямат никакво бъдеще – нито лично, нито професионално – само защото са обитатели на защитено жилище в едно китно, но забутано селце в България? И знаете ли какво, господин Премиер, само отстрани и от много далече тези обиталища могат да бъдат приети за дом на когото и да било. Отвътре те изглеждат съвсем различно. Там няма мечти, там няма надежда. Там просто животите бавно изтляват…И вашите 10% не биха спасили от бавната и тиха смърт нито един от обречените да живеят в социални домове или защитени жилища българи.

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    2 Responses to Здравейте, господин Премиер! – IV

    1. 05.10.2012 at 11:27

      ми Нинка, едва ли премиера ще иска да поживее една седмица в една такава институция, да се потопи в атмосферата, барем тогава разсъдят как да преразпределят средствата. Дали знае какво е, всеки ден като се прибираш от работа, да минаваш по коридори, миришещи на урина и хлорна вар, коридорите да са пълни по ъглите с хора, говорещи днес каква е храната и каква ще е утре, в което лошо няма, но ако сам имаш възможността да си избереш какво да ядеш….. Дали знае колко трудно се пробива системата и какви са общинските жилища където и да е? Вместо да ги дават тези проценти за домовете, би могъл да ги даде за адаптация на жилища, за услуги на хора, живеещи навън. Имаше граждани, които питаха с какво по евтино излиза на държавата човек с увреждане да живее навън, а не в институция??? Мисля, че някъде трябва да даваме такъв тип отговори.
      Та, мисълта ми е, че когато спрат да влагат в такива институции пари и предприемат други мерки, с които да насърчат колкото се може повече хора с увреждания да живеят в общността може би ще му пресветне колко е по-удачно така… знам ли…???

    2. Нина Жишева
      04.10.2012 at 13:11

      И, за да не си помислите, че говоря празни приказки, ви пращам и ето това, което не съм го писала аз. Прочетох го на
      http://www.bghelsinki.org/bg/novini/press/single/pressobshenie-bhk-zavezhda-vtoro-delo-za-smrtta-na-dete-ot-dom/

      „ПРЕССЪОБЩЕНИЕ:
      БХК завежда второ дело за смъртта на дете от “дом”
      | 04 Октомври 2012

      Николина от дома в Стража умира от недохранване, прокуратурата не намира престъпление

      Българският хелзинкски комитет (БХК) завежда второ дело срещу България в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за смъртта на дете с ментални увреждания от “дом”.

      Детето е Николина, а смъртта й на 19 години е причинена – според аутопсията, съдебномедицинската експертиза и прокуратурата – от недохранване.

      Николина умира, според властите, от маразъм – крайната степен на патологично недохранване. Прокуратурата обаче не намира престъпление и прекратява досъдебното дело.

      Според прокурорите, в това число от Върховната касационна прокуратура, недохранването, причинило смъртта, се дължи на умствената изостаналост на Николина. С други думи, за тях то е естествено, няма нищо нередно и никой не е виновен.

      Делото се води от адв. Маргарита Илиева, директор на правната програма на БХК. „Освен, че произволно приписва на умствената изостаналост несъществуващото свойство да причинява смъртоносен глад, за да нормализира и оправдае гибелта на Николина, прокуратурата напълно игнорира това, че служителите на “дома” и болницата, в която умира Николина, са бездействали да положат каквато и да е грижа да предотвратят или лекуват болестното недохранване на детето“, обясни адв. Илиева.

      Николина е хоспитализирана с инфекция на целия организъм и тежка дисфункция на кръвосъсирването, след като два месеца не се храни и страда от кръвоизливи по цялото тяло и безсилие да се движи. Прокуратурата игнорира този период на бездействие на персонала на дома, както и симптоматичния факт, че всичко започва с една рана на ухото, от която тръгва инфекцията, обзела цялото тяло на детето. Прокуратурата не съобразява, че от рана на ухото не следва да се умира и дори не се интересува как е причинена тази рана, нито какво е довело детето до такова отслабено състояние, че организмът му напълно да се срине от нея.

      “Домът” и болницата са същите, в които умира Анета Йорданова – детето, погълнало килограми боклуци, без прокуратурата да види нечия вина за това, чието дело БХК заведе по-рано тази година. Това са домът в с. Стража, Търговищко и болницата на Търговище.

      Българският хелзинкски комитет поддържа пред ЕСПЧ, че държавата отговаря за причиняване на смъртта на детето Николина и за нечовешко отнасяне с него приживе – поради системната занемара, на която е било жертва и която му е причинила убийствен маразъм. Твърдим, че тази занемара е проява на дискриминация срещу детето, на основата на менталните му увреждания и институционализацията му, т.е. лишеността му от семейство и близки, които да стоят зад него. Държавата, според БХК, отговаря и заради провала да разследва, както трябва, смъртта и малтретирането посредством нечовешко неглижиране на детето. Това също е дискриминация, основана на предразсъдъците на прокуратурата, че за децата с умствена изостаналост е присъщо да гладуват и умират от глад, както и на факта, че детето е безпомощно и само в ръцете на държавата – т.е. че всяка злоупотреба с него може да остане безнаказана.

      Институциите, а не умствената изостаналост, убиват. Държавата отговаря за отказа си да даде закрила на жертвите на институциите. БХК ще я съди още редица пъти за това.“

      Ето за това гворим, господин Премиер! Премахнете институциите-убийци!

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *