• Странни граждански организации добруват под крилото на държавния бюджет

    by  • 12.03.2012 • Нина Жишева • 0 Коментара

    Съюзът на ветераните от войните имал 9000 членове и получава 262 000 лева, музеят на Рилския манастир – 600 000 лв.

    Елена Кодинова

     Снимка: Велислав Николов

    „През 2011 бяха предвидени 750 хил., които да се раздадат с конкурс на НПО“, обяснява Любен Панов от Националния център за нестопанско право. „На практика бяха раздадени само 200 хил. лева с обяснението, че не е имало достатъчно добри проекти. И то в година, когато донорите заради кризата започнаха да намаляват. 130 организации са кандидатствали, от тях са финансирани едва 6.“

    Бюджетът за 2012 г. издържа 28 организации с нестопанска цел. Част от тях са признати за национално представителни и държавата по закон им дължи финансиране. Такива са например БЧК (получаващ най-голяма субсидия от 3.1 млн лева, но пък на негова издръжка е Планинската спасителна служба, така че бюджетът е оправдан до голяма степен), Съюзът на инвалидите с 628 хил. лева субсидия и други фондации на хора с увреждания, които защитават правата им или им предоставят социални услуги.

    В същия списък попадат и странни организации като например Националния статистически институт, чиято издръжка преминава през перото „Граждански сектор“ и взима над 10% от целия му бюджет, който за тази година е общо 10.46 милиона лева. Там е и Националният дарителски фонд „13 века България“, който се хвали на сайта си, че „даренията му са повече от външния дълг на страната“. Ако той не може да се издържа от дейността си, кой да може?

    Близо 600 хил. лева получава и Рилският манастир – единствената света обител в страната, ползваща се от това благо. Парите се отпускат за издръжка на музея. Което прави по около 50 000 лв. на месец за няколко служители, отопление и консумативи. Последната проверка на разходването на тази субсидия, е направена от Сметната палата през 2006 година. От доклада, който може да се намери на сайта на палатата, става ясно, че са установени доста нарушения, като например липса на трудови договори, неправомерно теглене на служебни аванси, липса на достатъчно подписи при финансови операции. Въпреки това субсидията на манастира не е намалена, нито е осъществен по-нататъшен контрол от финансовото министерство.

    В списъка от поне десет години е и фондацията на бившата социална министърка Христина Христова – Национален център за социална рехабилитация (НЦСР), който осигурява 13 услуги за хора с увреждания, делегирани от държавата, в 5 общини. Още в началото на миналото десетилетие медиите обърнаха внимание за възможен конфликт на интереси, но всяка следваща година организацията продължава да попада в списъка на избраните да получава субсидия. За 2012 година тя е 309 хил. лева. По време на парламентарен контрол в края на миналата година социалният министър Тотю Младенов заяви, че НЦСР най-вероятно ще загуби държавна подкрепа, защото редовно бави заплати на служителите си. По думите му през юни м.г. в качеството си на работодател центърът е дължал 369 хил. лева за заплати. Но само месеци след това изказване фондацията е отново в списъка за големи държавни субсидии.

    Три организации, твърдящи, че защитават правата на военноинвалиди, военнопострадали и ветерани от войните, взимат общо около 800 000 лв. Това са Съюзът на ветераните от войните, Съюзът на военноинвалидите и военнопострадалите и един национален съюз на трудови кооперации, в който попадат и кооперациите на военноинвалидите. Като се има предвид отдалечеността на последните големи войни във времето и малките контингенти, с които България участва в актуалните локални конфликти като съюзник от НАТО, тази широка представителност на ветераните от войните изглежда най-малкото странна.

    Председателят на Съюза на военноинвалидите Петър Велчев твърди, че организацията им обхваща две трети от общините в страната и има около 5000 членове. В нея членуват най-вече хора, пострадали от наборната военна служба, премахната неотдавна, а хората от скорошните мисии са минимална част. От държавния бюджет Съюзът получава към 250 000 лева, още толкова от свой имот на ул. „Христо Белчев“ в центъра на София. Събира и членски внос по 5 лева на човек на година. Според г-н Велчев съвсем малка част от всички приходи се използват за административна издръжка, а останалите отиват за социално подпомагане на членовете. В момента организацията се съди с военното министерство за още един имот на центъра на Кюстендил и се надява от там също да успее да реализира приходи.

    Г-н Велчев твърди, че в Съюза на ветераните от войните пък членуват към 9000 души.

    Ако тези хора са били по на 20 години по време на последната световна война, това означава, че в момента са на около 90-100 години. „Не вярвате, че са толкова, но ако искате, ще ви заведа да ги видите, те са корави и се държат, нищо, че са толкова възрастни“. Съюзът на ветераните взима субсидия от държавата в размер на 262 хил. лева. А съюзът на кооперациите, в които са и кооперациите на военноинвалидите (но които нямат нищо общо с предните две организации и не работят с тях) взима държавна помощ от бюджета на стойност 272 000 лева. Отделно има само Съюз на инвалидите със субсидия от 617 000 лв. и Национален съвет на трудовопроизводителните кооперации, подпомогнат от бюджета с 416 000 лева.

    За първи път тази година държавният бюджет не предвижда резерв, който да се раздава на неправителствени организации с конкурс. Той и през минали години е бил съвсем малък, но от 2012 г. е напълно премахнат. Което дава основание на някои наблюдатели да твърдят, че държавата завива към отглеждане на казионен граждански сектор, при който не е важно постигане на цели, а състезателност при финансирането и идеята, за която съществуват.

    „През 2011 бяха предвидени 750 хил., които да се раздадат с конкурс на НПО“, обяснява Любен Панов от Националния център за нестопанско право. „На практика бяха раздадени само 200 хил. лева с обяснението, че не е имало достатъчно добри проекти. И то в година, когато донорите заради кризата започнаха да намаляват. 130 организации са кандидатствали, от тях са финансирани едва 6. Само 42 молби са разгледани по същество, другите са отхвърлени заради административни несъответствия“, обяснява г-н Панов.

    На практика се повтаря случката от 2010 г., когато от общо 800 000 лева, предвидени да се раздадат на гражданския сектор след конкурс, са отпуснати само 150 хил.

    Според Любен Панов контролът над организациите, които се финансират от държавния бюджет, е съвсем слаб. Те са длъжни да се отчитат на 3 месеца пред министерството на финансите, но никой не ги проверява дали наистина извършват дейността, която твърдят, че извършват. Ако представят фактури за проведена конференция, няма кой да наблюдава дали действително тази конференция е проведена и дали е постигнала целите си. Нито пък изисква от тях да се поставят и постигат цели, стига да има фактури.

    Петър Велчев от Съюза на военноинвалидите защитава обратната философия. Той смята, че фондациите, които работят по програми и за изпълнение на конкретни задачи, всъщност не се грижат дългосрочно за социалните групи, които твърдят, че защитават, а облагодетелстват авторите на проектите и стават проводник на корупция. „Аз нямам капацитет да се занимавам с програми и никога няма да го правя. Ние сме организация, основана през 1915 г., закрити сме през 1951 по решение на ЦК на БКП и бяхме отново възстановени през 1990 година. Грижим се за интересите на членовете си в дългосрочен план и така е правилно да бъде, а не да пишем проекти и да работим на парче“, казва г-н Велчев.

    „Напълно неясни са критериите, по които организациите влизат в този списък за подпомагане от държавния бюджет, нито пък администрацията разполага с механизъм да контролира дейността им“, казва г-н Панов. „Може пък някои други фондации да вършат тази работа по-добре от тях, но няма как да се разбере, след като конкурсният принцип е вече напълно унищожен.“

    И Петър Велчев, и Любен Панов признават, че пътят за влизане в този облагодетелстващ фондациите списък не е административно труден, но изисква известно лоби. „Всеки може да стане национално представителна организация. Събираме се аз, вие и още някой, казваме, че поотделно не изпълняваме критериите, но заедно ги изпълняваме. И държавата е длъжна да ни финансира“, казва г-н Велчев.

    „Другия начин е да се намери някой депутат, който в някой закон да предложи да се запише, че държавата е длъжна да те подпомага. Може да се случи и между първо и второ четене и никой да обърне внимание. И тогава Министерството на финансите е длъжно да ти намери пари“, обяснява г-н Панов.

    Каре

    МФ: Националната представителност е за срок от 3 години

    „Решението, с което организациите се признават за представителни на национално равнище, е за срок от 3 години“, казаха от пресцентъра на Министерството на финансите. На всеки три години се прави преоценка на съответствията със заложените критерии. Министерският съвет може да отмени решението си за национално представителство и субсидирането да отпадне, когато:

    1. организациите, признати за представителни на национално равнище, не представят при поискване в едномесечен срок актуалните документи относно състоянието на съответната организация в случаите на проверка;

    2. се установят документи с невярно съдържание;

    3. престанат да отговарят на критериите за представителност.

    Снимка: „Сега“

    Председателят на Съюза на военноинвалидите Петър Велчев твърди, че организацията обхваща две трети от общините в страната и има около 5000 членове. От държавния бюджет съюзът получава към 250 000 лева. Според г-н Велчев съвсем малка част от всички приходи се използват за административна издръжка, а останалите отиват за социално подпомагане на членовете.

    Статията е препечатана от в-к „Сега, Брой 4338 (58)/ 09 Март 2012

    http://www.segabg.com/article.php?id=592173

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *