• Сказание за Бах и Бог

    by  • 18.02.2012 • Венелин Стойчев • 0 Коментара

    Според популярен през средата на 19.в. виц Менделсон открил творчеството на Йохан Себастиан Бах, когато месарят от магазина на ъгъла му завил парче телешко в ръкописи на Бах. Менделсон се прибрал у дома, започнал да просвирва музиката – доколкото можело да се чете след като там вече било месото – и тичешком се върнал при месаря, за да му даде останалото – не от месото, а от ръкописите /за разочарование на касапина/.

    Вицът е много показателен, защото Йохан Себастиан Бах бил изключително педантичен към финансите си и изключително немарлив към собствените си произведения. Затова след смъртта му творчеството му потънало в забвение за едни стотина години. Причините за Баховата небрежност са добре известни – той смятал, че композира директно за Бог, неговите произведения били откровения, които засягали тях двамата – ако Бог ги харесал, щял да ги приеме и запомни, не било нужно самият Бах да се грижи за това.

    Точно обратното е със сметките на Бах – и до днес може да се проследи точно какви и от какво са приходите и какви и за какво са разходите на Йохан Себастиан. Според друг виц, който изглежда много правдоподобен, композиторът се оплакал на градската управа, че гражданите не благоволяват да умират редовно и той търпи финансови загуби от внесени такси в църквата за изпълненията му при погребалните служби.

    Разказвам тези вицове само за да напомня, че от края на 17 и началото на 18.в. в Европа вече се поставя ясна разграничителна линия между публичното и частното, между вярата и закона. Когато Бах твори за Бог, това си е между тях двамата. Но когато Бах се явява на конкурс за публична длъжност и управлява публични средства, то това засяга всички и както Бах, така и Вивалди, и Хендел и който и да било друг е бил длъжен да се отчита пред настоятелството до стотинка.

    Въпросите на вярата, на ценностите и идеалите са изключително важни, но не могат да бъдат нито аргумент, нито оправдание за безконтролно прахосване на публични ресурси. Защото иначе системата започва да куца. Бах го е знаел в съвсем буквалния смисъл – преди разделението между вяра и закон, между публично и частно, властва Инквизицията, която произвеждала куцащи в изобилие… Що ли ми звучи познато?

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *