• Домът на цар плъх

    by  • 25.01.2012 • Нина Жишева • 2 коментара

    От дълго време искам да напиша нещо за едно много особено място, което посетих преди няколко години и това посещение се вряза трайно в съзнанието ми. Става въпрос за така наречения „Дом за възрастни с физически увреждания с отделение за рехабилитация (Дом за инвалиди), гр. Стара Загора“. Място злокобно, студено, миришещо на хлорна вар и медицинска чистота. Място, където животът витае като призрак, блъска се в стените и затворените измити прозорци и тихичко се връща обратно, за да заспи задълго. Място, където мечти и надежди трудно виреят. Място, което не знам чий болен разум е нарекъл Дом. Но най-страшното за мен беше, че това място наистина се бе превърнало в дом за много хора. Аз обаче изпитах безкрайно облекчение, когато си тръгвах от там. Разбрах колко щастлив човек съм, след като имам тази възможност и желание. И то, не защото съм гражданка на държава-членка на ЕС, не защото видях доколко изискванията на купищата европейски директиви и указания се нарушават там. Щастлива бях, защото моята душа би умряла там, миризмата на хлор би ме задушила, медицинската чистота би убила и последната искрица живот у мен.

    Та, както вече казах, доста време се каня да пиша и все не пишех. Не знам дали и сега бих го направила, тъй като само споменът за този дом прави косата ми да настръхва, но наскоро пападнах на една наистина потресаваща новина. Цитирам:

     „Той е най-големият социален дом от този вид на Балканския полуостров. Капацитетът му е за 211 човека, от които 181 са дългосрочно настанените, а 30 са временно настанени с цел рехабилитация за срок до 3 месеца. От всички настанени 211 души, 117 са жени и 94 – мъже.

    Персоналът на Дома се състои от 84 служителя, от които 3 лекаря, стоматолог, психолог, 2 специалиста по социални дейности, 5 рехабилитатора, 10 медицински сестри, 2 медицински фелдшера, 33 санитари и останалите – друг персонал. Екипът от специалисти извършва 24 часово пълно медицинско, битово и социално обслужване на настанените с тежки физически увреждания. Осигурени са парно отопление и топла вода.

    Медицинското обслужване се извършва от трима лекари, един стоматолог, двама медицински фелдшери, десет медицински сестри, петима рехабилитатори и личните лекари.

    Поради голямата социлна значимост на Дома и високото качество на предлаганите услуги, той е най-търсеният и предпочитан за лечение и рехабилитация на хора с тежки физически увреждания от цялата страна и винаги има голям брой чакащи за настаняване.“ – край на първи цитат и  

    „ОДОБРЕНИ И РЕАЛИЗИРАНИ ПРЕЗ 2011 Г. ОБЕКТИ ПО ПРОЕКТ „КРАСИВА БЪЛГАРИЯ“

    ….

    7. За обект по М02-02 на Община Стара Загора „Дом за възрастни с физически увреждания с отделение за рехабилитация (Дом за инвалиди), гр. Стара Загора – II част“ е подписано споразумение на стойност 474 971 лв. за СМР. Бенефициентът е сключил със „Суперстрой инженеринг“ ЕООД договор за СМР на стойност 379 769.03 лв. с ДДС. Обектът е приключен съгласно клаузите в договора и разплатен от МТСП.“ – край на втори цитат.

    УЖАС!!!

    Над 200 изгубени души! Над 200 живи мъртъвци! И за всичко това е бил спечелен проект по програма „Красива България“ на стойност 474 971 лв. за СМР! Кое му е красивото на този дом, питам аз? Кое му е красивото да се харчат грешни пари за грешни СМР? Как домове от този тип ще направят България по-красиво място? Осигурените парно и топла вода ли? Предоставянето на работа на над 80 човека ли? Фактът, че изписват това страшно място с главна буква ли? „Високото качество на предлаганите услуги“ ли?

    Знам, че от много страни ще ми отговорят веднага – повечето от тези хора са там по свое желание или пък няма къде и как да се справят сами. Те няма да оцелеят, ако условията им на живот се променят. Повечето от тях не искат да излязат от дома.  И сигурно са прави. Хората от Дома наистина много трудно ще преживяват навън. Липсата на лична помощ, т.е. асистенти за независим живот, е принудила повечето от тях да се приютят някъде, където някой ще се грижи за тях. Условията за живот в България, кривото разбиране на подкрепата за независим и достоен живот, липсата на адекватни услуги, неадекватната жилищна политика за хора с увреждания, враждебната архитектура, мизерната социална политика в страната, всичко това ражда такива тумори като Домът. Довежда до злокачествените разсейки на убитите мечти, изгубената надежда, социалната и психологическа зависимост на човека с увреждания. И нищо чудно, че след години, прекарани между стени, измити до блясък с хлорна вар, зад заключени врати, след години, преживени под режим на хранене, спане и живеене, крилата ти, колкото и силни да са, просто атрофират и закърняват.

    Не знам челили сте книгата „Цар Плъх“ на Дж. Клавел. Моят отговор към тези, които ще ме уверяват, че домът в Стара Загора е единственото спасение за  хората с увреждания, е – прочетете и вижте как пленничеството убива човешкото у човека. Но не само това! Пленничеството прави човека непригоден за живот, дори и след като получи свободата си. Той вече отдавна е умрял. Душата му е била погубена.

    И какво искам да кажа с всичко това? Искам да кажа – престъпление е да съществуват такива места. Престъпление е да се финансират подобни проекти. Престъпление е хора да се поставят при такива условия на живот. Те ги убиват!

     

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    2 Responses to Домът на цар плъх

    1. lusibo
      04.02.2012 at 12:58

      Нинка, четейки тези редове, искам да споделя и аз своето виждане за т.нар. Дом на цар Плъх.

      Бидейки все още част от хората, които живеят в него, ще започна от по-далече, за да проследя жизнения път, който съм извървяла и за да се види, аджеба, защо хората по една или друга причина са попаднали тук. Неколкократно са ми казвали да изляза на квартира, че съм се страхувала, защо съм още тук, какво ми харесва, че живея в тази институция и прочие и прочие. Самата аз съм живяла по квартири и знам какво е като не можеш да си платиш, да седиш по входовете и да чакаш да ти отворят вратата, знам какво е да ти се „намила“ на главата, че пак не е платено, че ще се наложи да се махнеш… с една дума сигурността да имаш покрив над главата ти застрашително се разклаща.
      Никога не съм говорила за себе си, избягвах тази тема по една или друга причина. Често се питам, в мен ли е вината, в ситуацията около мен ли, в политиката на страната ли или изобщо всичко е комплексно? Силно се надявам крилата ми да не закърнеят и да дойде ден, когато ще ги разперя с пълна сила…
      В далечната 1995 година, когато дойдох, исках да остана в една приятелка и да остана там докато ми дадат жилище, но не можех. Казваха ми да отида в този дом, било добре и по-нататък може да се направи нещо по въпроса, тогава не съзнавах още някои неща, цял живот бях расла по институции и разликата за мен не беше голяма, напротив видя ми се по добре да живея с още един човек, отколкото както преди с още трима… Но какво се случва? В един момент „кръгът се затваря“. Т.е., когато си вече в институция, вече имаш подслон над главата си и дори и да искаш общинско жилище, да подадеш документи, поради неадекватната жилищна политика, има да си чакаш с години, може и изобщо да не ти дадат. Тогава изходът е квартира, казваш си: Толкова хора живеят по този начин, само че когато е квартира, не можеш да си пригаждаш жилището според потребностите си и увреждането си? Какво правим тогава? Какъв е пътят? – Промяна в Общинската Наредба, Предложения за пригодяване на жилища или какво?
      Крайно време е българските управници да заимстват от жилищната политика на страни, далеч по-напреднали в това отношение…

    2. bolnichka
      25.01.2012 at 18:12

      Ужас, те по-добре да бяха кандидатствали в Холивуд за снимачно студио за филми с психо тематика

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *