• Българският дарвинизъм

    by  • 09.01.2012 • Нина Жишева • 0 Коментара

    автор – Иван Димов

    Хората с увреждания се нуждаят от автобуси с нисък под, но транспортните фирми не ги купуват, защото трудно щели да преодоляват родните пътища.

    Понеже законите, писани от нискочели политици, не задължават превозвачите по междуградските линии да пуснат автобуси с рампи, бизнесмените си траят, защото оборудването е скъпо.

    Децата, зашлевени от съдбата да се возят в инвалидни колички, са принудени да пътуват до морето в товарния вагон – с редовни билети, но като пътници ниско качество.

    Държавата ни се скатава ниско-ниско и не желае дори да преброи хората с недъзи, за да не признае, че има проблем.

    Еволюцията от ниското чело към ниския под е почти толкова мъчителна и продължителна, колкото слизането на човека от клона. В България още важи естественият подбор – оцеляват тези със здравите крака и ниските мозъци, а не обратното. Жалко!

    препечатано от  http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1067316

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *