• Тиха нощ, свята нощ!

    by  • 22.12.2011 • Нина Жишева • 0 Коментара

    “Тиха нощ, свята нощ!

    Спи Христос в сламен кош.

    Спи, а светла усмивка в нощта

    Ръси мир и любов над света…”

    Честито Рождество, дами и господа!

    На този ден българите отколе са казвали – Бог се роди!

    Прекрасно е, че в живота на хората има дни като този. Дни, в които Бог се ражда, дни които със самата си същност се превръщат в празници и ни карат да вярваме в добрите неща, в красотата, в светлината. Има народи, които са си измислили едно малко красиво зелено клонче, под което дори и най-големите врагове забравят враждите си и се целуват. Красива и полезна традиция – хората наистина имат нужда от обич, от нежност, от разбиране. Имат нужда да забравят старите вражди и да застанат поне веднъж в годината под клончето на целувката. Имат нужда да бъдат заедно. Четох някъде, че християните са като въглените – заедно те горят и топлят, отделени изтляват и бавно изгасват.

    Нека и ние да застанем под имеловото клонче. Нека нашата светла усмивка поръси мир и любов над света. Нека в този най-християнски ден бъдем заедно, дами и господа.

    А ние имаме щастието да живеем в един наистина прекрасен свят. Пресрасен с всичко, което е в него. Прекрасен с грозните неща, защото те ни предизвикват да търсим красотата. Прекрасен с тъмнината си, защото само на тъмно могат да бъде видяни звездите. Прекрасен с тишината си, защото само когато е много тихо могат да бъдат чути песните на славея. Прекрасен с шаренията на нашето различие, защото тя го превръща в калейдоскоп, в който единствено могат да бъдат видени най-приказните и фантастични картини. Замислялили сте се за тази шарения, дами и господа? Веднъж един много добър приятел ми разказа приказка за нея. Имало един тъкач на килими. Неговите килими били най-красивите произведения на тъкаческото изкуство. Никой така и не можел да открие тайната на този майстор. Той ревниво я пазел и никому не я издавал. Веднъж дошъл при него царят. Монархът не помолил, той заповядал на тъкача да му разкрие тайната си под страх от смъртно наказание. Привел глава майсторът, замислил се и поканил господаря до стана си. Там той протегнал ръка, погалил нежно тъканта и се обърнал към царя с думите: “Пипни килима ми, Ваше величество. Виж го колко е неравен и колко изпъкнали и криви нишки има в него. Точно това е моята тайна – неравните, кривите нишки. Те придават на моите килими релефа, красотата на шарката, неповторимостта. Другите килимари изрязват тези криви нишки, хвърлят ги. Но техните килими са обикновени. А моите накараха дори теб да дойдеш да им се насладиш.” И след това този мой приятел допълни – всяка крива нишка има своето уникално предназначение в удивителния килим на живота, без нея той просто не би бил такъв. Това е моята любима приказка за живота. Може би защото самата аз съм една крива гишка, която много пъти са се опитвали да отрежат и да изхвърлят, само защото съм различна. А може би защото аз, кривата нишка, съм осъзнала своята уникалност и вече не бих позволила на никого да ми я отнеме. Не знам! Знам само, че се чувствувам безкрайно щастлива да бъда част от прекрасната тъкан на живота, че съм такава каквато съм – крива, изпъкнала, различна, но потребна. Без мен нещо в този килим ще липсва. Без мен някъде в нечие сърце ще има празнота и тъга, нечия усмивка ще погасне. Щастлива съм да знам, че в моята страна има много хора като мен, които аз с най-голямата си обич наричам кривите нишки на България. Без тях, дами и господа, вашият килим изобщо няма да бъде красив, мек, уникален и релефен. Без тях няма да ви е уютно, независимо че досега не сте им обръщали внимание, не сте ги виждали по пътя към офиса на фирмата си. Те просто не могат да излязат на този път, защото до него има непреодолими стъпала, защото по вашите пътища се движат автобуси, в които те не могат да се качат, защото някой някога е решил, че различните деца трябва да се учат в различни училища. Но тях ги има, дами и господа. Те също се усмихват, също ценят красотата, също обичат да се целуват под имеловото клонче. Докоснете красивата тъкан, дами и господа и почувствайте прекрасната тайна на различието. В деня на Рождеството Божие нека тази тайна бъде като дара на влъхвите за Младенеца… ние също можем да правим своите дарове. А те са изключително ценни, защото са всичко онова, което доказва, че ние сме също като вас, само дето изглеждаме малко по-различни.

    Честито Рождество, дами и господа!

    И много ми се иска да завърша с прекрасното детско стихче на Иван Вазов

    “Дядо Господи, прости ме,

    Моля ти се от душа.

    С ум и разум надари ме,

    За да знам да не греша.”

     

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *