• Война и мир

    by  • 09.12.2011 • Венелин Стойчев • 0 Коментара

    Знаете ли кога човечеството открива войната? Повечето хора мислят, че знаят. Повечето хора, включително и много професионалисти, смятат, че винаги е имало войни.

    Да, така е. Но винаги е имало и гравитация. Което не пречи на сър Исак Нютон да открие закона за гравитацията. По същия начин е и с войната. Войната е открита на конкретна дата и на конкретно място – на 23-ти декември 1697 в Лондон. Тогава една нарочна подкомисия, създадена към Английската търговска комисия (English Board of Trade), подписва окончателния вариант на доклада си за влиянието на Деветгодишната война върху състоянието на обществото. Един от авторите на доклада е Джон Лок.

    Докладът е революционен, защото за първи път в историята на човечеството поставя един ключов въпрос – а можеше ли войната да бъде избегната? До 23-ти декември 1697 година войната се възприема като естествена и неотстранима характеристика на света. До тогава причините за войната са били свеждани винаги до конкретния повод за война – кой кога и на кого се е разсърдил. Никой не е разсъждавал за вероятността да няма война. Както никой не е разсъждавал за вероятността да няма ден и нощ, да няма здрави и болни, да няма бедни и богати, да няма млади и стари, да няма живи и мъртви, да няма лято и зима…

    Но, обърнете внимание – докладът не е на Английската военна комисия. Той е на Английската търговска комисия. Човечеството успява да забележи войната, едва тогава, когато възниква, утвърждава се и се развива друг начин за придобиване на блага, различен от насилието. Този начин е в доброволната размяната, търговията, свободното договаряне. Едва след развитието на институциите на свободното договаряне между равноправни партньори, става възможно да бъде зададен въпросът – а може ли така да бъдат уредени човешките отношения, че хората разумно да се договарят помежду си, а не физически да се избиват взаимно.

    При войната и двете страни губят – губят хора, губят здраве, губят реколта, губят земя. Едните губят повече. При свободното договаряне и двете страни печелят.

    Ако мога да перифразирам въпросът от 23-ти декември 1697 г., то днес той би звучал така: а могат ли инвалидите да бъдат хора? Куцата система у нас не мисли, че могат. Куцата система вярва, че е естествено да има еди-каккъв-си-процент инвалиди в обществото и те трябва да бъдат третирани като други естествени феномени, с които не можем да се борим – като деня и нощта, като младостта и старостта… Тъкмо защото изначално не са хора, инвалидите трябва да бъдат обгрижвани. Не бива да им се позволява да водят независим живот. Не бива да управляват сами бюджета си, времето си, съдбата си. 

    В модерния свят да си човек означава да си гражданин. Да участваш свободно в процеса на договаряне на условията на собствения ти живот съвместно с други свободни хора. Куцата система обаче не иска да преговаря, а да властва. Не иска да обсъжда, а да налага. Не иска да работи публично, а потайно… Защото куцата система не вижда граждани, а инвалиди. Не работи със социални, а с природни феномени. Не се интересува от ценностите и мотивите на хората, а от процента на тяхното физическо увреждане. Куцата система разбира думичката „мир” по начина, по който са я разбирали преди 23-ти декември 1697 г. – „кратък период на подготовка за следващата неизбежна война”. 

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *