• Куците столове ги изхвърлят, нали?

    by  • 07.12.2011 • Нина Жишева • 0 Коментара

    Винаги съм се чудела защо ставаме лоши. Раждаме се ангели, невинни и чисти, пълни само с любопитство към света наоколо и нуждаещи се от любов. Повечето от нас са я получавали – обикновено човешкото дете е било обичано. След това поотрастваме малко, опознаваме нови другарчета. И докато играем с тях изобщо не ни интересува доколко те са красиви, грозни, бели ли са, черни ли са, имат ли някакво увреждане или не. Обаче, край повечето от нас отново тупти любящото сърце на някой родител, който твърде ревниво ни пази от нараняване.  Уверяват ни, че нашият камион е по-хубав от този на момченцето от съседния вход,  обещават ни, че ако слушкаме, ще получим повече бонбонки от другите, ако сме добрички, ще бъдем обичани повече. Когато видим човек с патерици или в инвалидна количка и попитаме просто от чисто любопитство защо, обикновено ни обясняват, че този човек никак не е бил послушен, когато е бил малък. Уговарят ни, че другарчето в инвалидна количка изобщо не е достойно за нашата дружба. То дори може и да е заразно болно! Всячески се опитват да ни спестят грозната гледка на изкривеното от пораженията на болестта умно личице на съседчето, което иска да учи в един клас с нас. Те дори и не могат да допуснат, че то може би смята много по-добре от нас. Те не се замислят какви чудни истории можем да научим от него или колко страхотни игри бихме могли да си измислим и да изиграем заедно. Без изобщо да обърнем внимание на кривото лице!

    Какво всъщност е да обичаш дете? Какво се случва с тези, които просто отказват да слушкат? Какво означава да бъдеш добро дете? Кой обича палавниците, които чупят прозорци и винаги носят най-малко по едно ожулено коляно? Кой обича малките несретници, които са имали нещастието да се сдобият със свое увреждане? Тях обикновено ги оставят! Колко просто, нали! Също като на промоция – отиваш, взимаш си един стол, занасяш си го вкъщи, сядаш на него, но се оказва, че единият му крак е по-къс. Скачаш гневно, грабваш некачествената стока и …хайде, обратно в магазина! „Вземете си, казваш, този боклук и ми дайде нещо нормално!“  – и хвърляш сакатия стол в купчината с бракувани трошки. И си тръгваш с олекнало сърце. Тръгваш по белия свят да учиш на доброта, да четеш мъдри мисли, да ги споделяш, да възпитаваш другите деца на обич, на съпричастност, на честност, на достойнство. Отказваш да си спомняш, че там някъде, на едно бунище ти си изхвърлил едно дете, защото в твоите очи то не е било нормално, също като дефектна мебел. А детето с по-късно краче, този дързък негодник, който е посмял да се роди увреден, е останал самотен, изоставен, необичан, отхвърлен, забравен. Не искаш дори и да си спомняш за него. Та животът ни и без това е толкова труден, работим много, печелим пари. Защо да си разваляме спокойния сън? Нали там, на бунището, има кой да се грижи за изхвърления хлапак! Събираме толкова много пари с SMS-и. Държавата се грижи топло за него – строи му домове, разхищава купища средства за защитени жилища,  Назначава му логопеди, рехабилитатори, възпитатели, психолози, кинезитерапевти, лекари, сестри, директори, заместници… Но кой ще му назначи мама? Кой ще го обича, кой ще плаче и ще се радва заедно с него? Ама и аз си задавам едни такива глупави въпроси, че повече не може, а!? Какво ли повече искам? Та тези деца получават толкова пълна и компетентна грижа,  а аз питам за мама, видите ли. При това от скъпа по-скъпа грижа! Само пресметнете колко средства са това – заплати за най-малко девет длъжности за защитено жилище, все длъжности на специалисти! Да не говорим за парите, изхарчени по строителството на жилището. Цели 62 защитени жилища за страната! Ама че неблагодарност от моя страна!

    Да, но аз ще продължа още малко да звуча неблагодарно. Дори ще обвиня държавата в измама! Тя най-нагло подменя смисъла на понятията и поднася благи приказки за лека нощ относно европейските изисквания за интеграция. Защото защитено жилище за деца с увреждания в никакъв случай не означава интеграция! Нито е интеграция и новите седмични центрове за   деца и младежи с увреждания. Защото място, където си поставен в специализирана среда и там дори те обучават, отделно от всички останали, в никакъв случай не е интегрирано място! А след това ме убеждават, че нямали пари. Е, как ще имат, като ги харчат неправилно? 

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *