• ЕС vs. Зевс

    by  • 27.11.2011 • Венелин Стойчев • 0 Коментара

    Това, което най-силно ме потресе в хода на изследването на политиките за хората с увреждания у нас (http://www.modernpolitics.org/?p=1959) бяха добрите намерения. Добрите намерения на министри, ресорни заместник областни управители, кметове, висши служители в държавната и общинска администрация. Те с жар разказваха по време на интервютата как лично, или чрез свои подчинени, са полагали усилия, за да разрешат един или друг случай. Понякога на ръба на закона, а много често и нарушавайки закона. Но с чистата съвест, че го правят, за да помогнат на някой в беда. Да предизвикат състраданието на кмета, обществото или областния управител към някое синеоко ангелче в нужда. Та кмета, обществото или областният управител да се смилят, една „сълза да се стече” по бузите им (цитат от дълбочинно интервю) и да отпуснат я някой допълнителен лев, я помещение с по-нисък наем, я благотворителна изложба във фоайето на областната управа…

    В хода на тези интервюта имах неблагоразумието да питам на базата на какви критерии тези добри намерения са били фокусирани върху синеокото, а не върху черноокото ангелче; кой е приемал отчетите на направените с отпуснатите допълнителни средства разходи и за какво са отишли ресурсите от благотворителната изложба във фоайето на областната управа. Тогава бивах изпепеляван с поглед! Чувствах се така, сякаш току-що съм поискал пред смаяния поглед на децата от детската градина БУЛСТАТ-а, данъчния номер, МОЛ-а от Дядо Коледа, за да му пратя проформа фактурата за поръчаните с отстъпка за обем играчки…

    Разбирам, че е много по-вдъхновяващо, много по-интересно, много по-романтично да обитаваш един мито-поетичен свят, отколкото да следваш сухите, формални, скучновати процедури, които предписват законът, принципите за добро управление, ЕС. Много добре разбирам настроенията на онези хора, които предпочитат добрите намерения, “човешкото общуване”, „личните отношения”, „трогателните събития”. Тези хора се отегчават (или вбесяват) от формализма, безчовечността, бюрократичния език на всеки стандарт, норма, процедура, конкурс, търг, обществена поръчка. Те не искат ЕС. Искат си Зевс.

    Имам известни основания да допусна, че ако Европейската комисия беше на мястото на Зевс и трябваше да реши кому да присъди подхвърлената от отмъстителната Ерида златна ябълка, щеше да се мине поне през следните пет основни стъпки:

    Първо, от Ерида щеше да се изисква да подпише декларация за произход на златната ябълка и да се сезира ОЛАФ, за да се гарантира, че въпросната ябълка не е придобита от незаконна дейност и не се злоупотребява със средствата на европейския данъкоплатец.

    Второ, щеше да има процедура за номинация на претендентките (с ясно разписани критерии за допустимост), които да подадат в разумен срок проектни предложения с ясна обосновка на целите, бюджет, логическа матрица и времеви график.

    Трето, не Парис, а цяла независима експертна комисия щеше да оценява по предварително изписани критерии качествата на Хера, Атина и Афродита (разбира се, докато процедурата тече, нито една от кандидатките не би имала право да осъществява контакти с членове на оценителната комисия).

    Четвърто, след приключването на конкурса и обявяването на резултатите, щеше да има срок за обжалване на решението на експертната оценителна комисия пред по-горна инстанция.

    Пето, спечелилото конкурса проектно предложение щеше да бъде подложено на строг мониторинг в хода на реализацията и на последваща оценка, след приключването на проекта, за да се прецени до каква степен са били постигнати заложените цели съобразно изработените индикатори.

    Ако резултатите биха били оценени като добри, то най-вероятно на следващата година би се обявил нов конкурс, на който победителката от предишната процедура да няма право да участва…

    Много скучно, нали? Много предвидимо. Изобщо не е вдъхновяващо. Отегчително! Пфу! Най-вероятно такъв подход тутакси би отказал трите богини от участие.

    Но пък би било справедливо. Всички участващи страни, биха приели резултатите. И не би се стигнало до Троянска война, Троянски кон, Троянски вирус и изпепелени градове, съдби и надежди…

    Не искам напразно да укорявам онези, които полагат лични усилия, понякога отвъд закона, за да разплачат областния управител чрез някое синеоко ангелче. Но настоявам, че в модерния свят тези лични усилия създават повече проблеми отколкото разрешават. Защото в модерния свят успешни публични политики се правят чрез ясни правила, формални процедури, опосредени отношения.

    Причината за разпадането на мито-поетичния свят (като този на Зевс) е опосредяването на междучовешките отношения чрез институциите на държавата и гражданското общество. Това, което разпада нашия свят е подмяната на институциите на държавата и гражданското общество с междучовешки отношения. А едно подобно разпадане не е от полза нито за синеокото, нито за черноокото ангелче, нито за областния управител, нито дори за сълзата, която се стича по бузата му…

       

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *