• Не ми било за хората и мишките, най ми било за хората и хамстерите

    by  • 23.11.2011 • Венелин Стойчев • 0 Коментара

    А вие как бихте постъпили, ако трябва да изберете между златото и знанието?

    Щото хората с увреждания не са злато. Хората с увреждания у нас са бреме. Воденичен камък на шията на държавата. Подобно бреме са възрастните хора. Болните. Майките. Бедните. За всички тях се мисли в категориите на „разходи”, „помощи”, „плащания”, „загуби”. За всички тях държавата великодушно – доколкото й позволяват силите в години на криза – отпуска по някой лев. И очаква в замяна те да целуват ръка за благодарност.

    Историята на реформите на т.нар. „политики за хората с увреждания” у нас е история на провалите. Провали на опитите да се мисли за хората с увреждания като инвестиция в изграждането на потенциал за независим живот, придобиване на образование и компетентности, които да допринесат за успешна трудова реализация и пълноценна социална интеграция. Много дълго се питах каква е логиката държавата ни да продължава да възпроизвежда скъпоструващи, времеемки и безперспективни практики на обгрижване на инвалиди, вместо да инвестира в печеливши социални политики за независим живот.

    Мисля, че причината е в хамстерите. Защото хората с увреждания може и да не са злато, но за някои са златна мина. Инвалидите, болните, майките, бедните, учениците и студентите са много добър камуфлаж за лично облагодетелстване на овластени хамстери (http://www.modernpolitics.org/?p=1959). Системата за т.нар. „интеграция на хората с увреждания” у нас по цялата си верига позволява непосредствено изконсумиране на печалби от овластени хамстери на сладки позиции в държавната или НПО-бюрокрация за сметка на интересите на хората с увреждания и за сметка на обществения интерес. За разлика от мишките, хамстерите имат непреодолим рефлекс веднага да натъпчат в устата си изпречилото им се пред носа благо. Тази хамстерска административна „култура”, тази ценностна система, този рефлекс за изконсумиране на блага веднага, непосредствено, тук-и-сега не позволява провеждането на каквито и да било дългосрочни политики и възпрепятства реформирането и модернизацията на куцата система.

    Но може ли да бъде друго? Нима рефлексът на хамстерите да натъпчат веднага в устата си каквото им се изпречи на пътя не е присъщ на всяко човешко същество? Ако потърсите писмени свидетелства за противното, ще стигнете до първата печатна книга. Навярно помните от уроците си по история, че през 1455 г. е издадена първата печатна книга – Библията на Йоханес Гутенберг. Но малко хора знаят, че Гутенберг всъщност е майстор златар от Майнц. Гутенберг и Йохан Фуст оставят настрана печелившия си златарски бизнес, за да се посветят на несигурното и рисково изобретяване на печатарска преса. В последствие това се оказва много печеливша инвестиция, защото улавя духа на времето. Когато Гутенберг и Фуст отпечатват Библията, общият брой на всички книги в цяла Европа е едва 100 хиляди. Само половин век по-късно само във Венеция вече има 150 печатарски преси, а в Германия са регистрирани 60 печатарски компании. Броят на книгите в Европа достига десет милиона… Много историци смятат, че простата печатарска преса от 1455 г. поставя началото на една вълна от иновации и технологични открития, която ще доведе до индустриалната революция и ще модернизира Европа. Защото Гутенберг и Фуст предпочели знанието пред златото. И не ми ти били хамстери.

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *