• Защо не ходя на благотворителни концерти

    by  • 20.11.2011 • Нина Жишева • 0 Коментара

    Седя и слушам по телевизията певеца Иван Динев –Устата. Той обяви с треперещ глас за своя благотворителен концерт на 30 ноември, организиран от него, за да събере пари за лечението на малката Снежи, която е имало лошия, жестокия шанс да се роди с коварното заболяване ДЦП. Сърцето ми се поклони пред  добротата на човека, на певеца, на обществената личност Устата, тънка струнка в душата ми трепна заедно с гласа му, сълзите в гърлото му заседнаха и на моето. Но….

    Аз няма да ида на този благотворителен концерт. Не защото не ми се иска Снежи да баде излекувана. Напротив! Бих дала половината от душата си, ако знаех, че с това бих помогнала поне на едно дете да проходи  отново, да ожули коляно, тичайки с другарчетата си. Просто не смятам, че това е начинът! Хубаво, да предположим, че аз ида на този концерт, дам своите двайсет лева, изпратим Снежи в Израел на лечение. До тук, пекрасно!… Но какво ще се случи с Иванчо, с Петърчо, с Маги, с Борянка, с Цвети, със стотиците други, които също са имали нещастието да се сдобият с диагнозата ДЦП? Техните майки не познават Устата, не познават Нешка Робева. Не знаят никого от ансамбъл Българе. За повечето от тях всичко това са само имена на личности, заслужаващи дълбокото ни уважение, но не защото правят благотворителни концерти, а защото си вършат работата добре, прославят с таланта си прекрасното кътче, наречено България.

    Здравето, лечението и социалната грижа за българските деца не е отговорност на певци, танцьори, лица от екрана, актьори. Тази отговорност е отговорност на държавата!!! Според мен Устата би направил много повече, ако беше организирал подобна проява, с която да изрази своята позиция пред правителството, пред държавата, че той, неговите колеги, майките на децата с увреждания, хората с увреждания  в България настояват пред това правителство да поеме своите ангажименти към своите граждани, които по едно или друго зло стечение на обстоятелствата са получили някакво увреждане. Не изстраданите пари, събирани лев по лев, са изходът от срамната ситуация. Децата на България имат своето законно право да бъдат лекувани, те имат право на щастливо детство без благотворителни концерти. И тази държава е длъжна да поеме своите ангажименти за това. Не бива да й позволяваме да абдикира от задълженията си и да се прави на много велика, като поощрява благотворителността, когато става въпрос за здравето на деца, за здравето на хора.

    А след това аз бих отишла на един благотворителен концерт, в който да се опитаме да съберем парички, за да подарим, например, на Снежи едно прекрасно пътуване до Дисниленд. Но лечението, здравето и рехабилитацията й не бива да се решават с благотворителност. Благотворителността е прекрасно нещо, но целите й са други! Не може здравето на българските деца да бъде залагано на картата на благотворителността, защото е твърде възможно целта на концерта да се провали, да не успее да събере достатъчните средства. И ТОГАВА? 

    Сподели и се радвай:
    • Print
    • Facebook
    • Twitter
    • Google Bookmarks
    • Add to favorites

    Вашият коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *