English
ТЕЛК-ът е мъртъв, да живее ТЕЛК-ът

12.04.2018

Вчерашното митингуване бетонира статуквото за няколко човешки живота напред.
 

При смърт на френски крал някой от присъстващите бързал да произнесе фразата "кралят е мъртъв, да живее кралят“, за да стане ясно на всички, че кралството е вечно. Така, с перифраза на това възклицание, вчера българският премиер даде да се разбере, че териториалните експертни лекарски комисии (за краткост ТЕЛК) са вечни, макар и към днешна дата да са оцелели само у нас и в Русия. Бойко Борисов отмени реформата в ТЕЛК-овете до „постигане на консенсус“, но не се разбра между кого и за какво. Предложенията на здравното министерство срещнаха такъв отпор на национално представителните организации на и за хора с увреждания, какъвто същите тези организации не са оказвали за липсата на достъпна среда, на достъп до образование или на учители с увреждания в училищата, на хора с увреждания в магазините или в градския транспорт. Организираха протест срещу експертизата на работоспособността, но не споделиха идеите си за промяна. Хиляди хора с решения на ТЕЛК бяха докарани с петдесетина автобуса от цялата страна, за да застрашат „стабилността на държавата“, така че Премиерът – „сговорчив“ по характер – съвсем да се стресне и, верен на себе си, да отмени всякакви промени. И това не се случва за първи, а за пореден път. Ясно е едно: тези организации не искат промяна, защото статуквото е удобно за тях, защото безвластните и зависими хора с увреждания са лесни за манипулиране.

Защо е тази титанична битка за ТЕЛК-овете, които – сами по себе си – не носят нищо добро на никого? Документът, който те издават, има характера на универсален ключ към всички „благини“ – от пенсия за инвалидност до син талон за паркиране, от достъп до морално остаряла инвалидна количка за 10 години напред до защита пред уволнение, дори когато работодателят е пред фалит.
 
А какво съдържа документът от ТЕЛК? В него има само диагнози, проценти и забрани… Комисия от мастити доктори разлиства дебели папки с изследвания, епикризи, диагнози и анамнези, за да изчисли – по сложна математическа формула – процент загубена работоспособност спрямо съвършено здрав човешки индивид. Зорът е да го докарат до над 50… И какво следва от това – една мизерна пенсия, една още по-мизерна добавка за интеграция, освобождаване от потребителска такса при личния лекар, безплатна винетка, т.е. все дребни благини на калпак, но не и помощта, която би направила човека с увреждане равнопоставен и равностоен гражданин на държавата. И така отиват милиарди български левове публичен ресурс, а обществото все не вижда хора с увреждания по улиците, в магазините, в училищата или на работните си места.
 
Кой има интерес от това? Със сигурност това не са хората с увреждания, които искат да живеят нормално, достойно и цивилизовано, които искат реформа не само в ТЕЛК-овете, а в цялостната политика по уврежданията и се борят за такава от десетилетия. Това не са хората, които искат и могат да се реализират въпреки увреждането си, стига някой да ги подкрепи със съвременни технически средства, лична помощ и достъпна публична среда. Интерес имат ТЕЛК-овете и национално представителните организации на и за хората с увреждания, които събират ТЕЛК-ове и така получават субсидии (4,6 млн. за 2018 година!). Интерес има и държавната администрация, некомпетентна да управлява съвременен тип социална политика, която отчита индивидуалните потребности на всеки и създава условия, които гарантират приобщаване и участие на всички граждани.
 
Решенията не са сложни, но изискват политическа воля и грамотност от страна на публичната власт. Политическа воля беше демонстрирана с внасянето на предложения за промени, но пък техният характер издаде драматична липса на грамотност. В цивилизования свят не се правят експертизи на състоянието като официални и универсални документи – било то на вида и степента на увреждането или работоспособността. Там се оценяват потребностите на всеки индивид, така че задоволяването им да води до заетост, до социална и гражданска активност, до независим живот.
 
Такива предложения, извлечени от добри практики в други европейски държави, бяха направени от група активисти с увреждания още преди три години и те включват:
  • Издаване на разширена епикриза от лекарски екип, в която е отразен трайният дефицит, предизвикан от едно или друго заболяване;
  • Индивидуална оценка на потребностите, осигурена с ресурс за подкрепа на човека, който включва месечна издръжка поради увреждане, когато човек не може да работи, технически помощи средства, ресурс за адаптиране на жилище, лична помощ и, ако е необходимо, други средства за компенсиране на дефицита (ИНДИВИДУАЛНА ПОКРЕПА);
  • Разширяване правомощията и функциите на Агенцията за хората с увреждания, която да контролира и изисква от отговорните институции достъпност на физическата среда, на образованието, на здравеопазването и на всички публични системи, както и да управлява ресурса за индивидуална подкрепа и социално включване (ПРИОБЩАВАЩА СРЕДА).
Съчетаването на тези три елемента създава предпоставки за разгръщане на нормативна база, която може да бъде в пълно съответствие с разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, ратифицирана от България през 2012 г.
 
Няма държава в Европейския съюз, където хората с увреждания да са доволни от политиките за тях. Но няма и държава, в която безхаберието и безобразията в политиките по уврежданията да са достигнали българските висоти – от ТЕЛК-овете до фалшивата деинституционализация, от липсата на достъпна среда до недопустимото съчетаване на политическо представителство със субсидиране на „представителните“ организации по неясни критерии и правила.

« Обратно към всички новини